26 abr 2025, 17:27

Без теб всичко е просто празно пристанище.

  Poesía
288 0 0

В сърцето ми тъгата утихва.

Спомените идват, като сенките на старото,

В очите ти откривам стари зори.

Всеки дъх е изпълнен с болка и тъга,

Без теб всичко е просто празно езеро.

И докато времето бавно минава,

Вътре в мен остава само тъга.

Думите ти сега са само ехо,

В сърцето ми ти оставаш без воал.

Споменът за теб, не мога да забравя,

Във вечността ще помня името ти,

Което ми каза, което знам,

И вече нямам никого,

Нямам мир, нямам сън,

Сърцето ми е разбито, няма никой.

В тъмното – сам и неспокоен,

Разкъсай ми капка, без твоята.

Споменете идват, като стара сянка,

Любовта дори не беше истинска, но сега боли.

Всяка нощ ме преследва безсънието,

Спомням си за теб, сърцето ми бие.

Ти си вятърът, който не духа,

Любовта ни отлетя, но болката не изчезва.

Вечността е моята самота,

Ти беше всичко, сега си само спомен.

Ще останеш в сърцето ми,

Но любовта вече не е същата.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Biberce Muharemi Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...