Без теб всичко е просто празно пристанище.

В сърцето ми тъгата утихва.

Спомените идват, като сенките на старото,

В очите ти откривам стари зори.

Всеки дъх е изпълнен с болка и тъга,

Без теб всичко е просто празно езеро.

И докато времето бавно минава,

Вътре в мен остава само тъга.

Думите ти сега са само ехо,

В сърцето ми ти оставаш без воал.

Споменът за теб, не мога да забравя,

Във вечността ще помня името ти,

Което ми каза, което знам,

И вече нямам никого,

Нямам мир, нямам сън,

Сърцето ми е разбито, няма никой.

В тъмното – сам и неспокоен,

Разкъсай ми капка, без твоята.

Споменете идват, като стара сянка,

Любовта дори не беше истинска, но сега боли.

Всяка нощ ме преследва безсънието,

Спомням си за теб, сърцето ми бие.

Ти си вятърът, който не духа,

Любовта ни отлетя, но болката не изчезва.

Вечността е моята самота,

Ти беше всичко, сега си само спомен.

Ще останеш в сърцето ми,

Но любовта вече не е същата.