22 dic 2007, 0:47

Без тяло...

  Poesía
911 0 10
***
Пробий ме искрено... догробно... демонично...
от язви да умирам премаляла...
Любовно сривай ме... доклетъчно... различно...
пред всичките ти порти съм се свряла...

И цъфна пламенно... кървящо... стигматично...
пониквам в улеи... тека гореща...
Израствам вихрено... буящо... нетипично...
във твоята одежда полувеща...

Пробий ме дънно... вяло... безразлично...
а аз за рая полусънно ще ти кажа...
за бремето... суетно... многолично...
с което кухините в теб ще смажа...

И цъфна гола... смъртна... невротична...
във ложето до пукот отшумяло...
За теб изтляла... зла... енигматична...
от раните  останала без тяло...


¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Арлина Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...