Apaika
149 el resultado
***
Цигареният дим в три стаи се разнесе,
а виното в кръвта ми изтрезня.
Мечтите ми се втурнаха далече,
но трудно е без близост да заспя. ...
Цигареният дим в три стаи се разнесе,
а виното в кръвта ми изтрезня.
Мечтите ми се втурнаха далече,
но трудно е без близост да заспя. ...
978
1
***
Растат криле и пътят полетя.
Прозорецът от студност се пропука.
Отсрещният таван издиша хлад.
В очите ми градецът няма слука. ...
Растат криле и пътят полетя.
Прозорецът от студност се пропука.
Отсрещният таван издиша хлад.
В очите ми градецът няма слука. ...
864
***
Тя няма нито дума да ви каже,
дори когато стонът ù кърви.
Кокетна беше с дебнещите стражи,
ала с мълчание и тях ще порази. ...
Тя няма нито дума да ви каже,
дори когато стонът ù кърви.
Кокетна беше с дебнещите стражи,
ала с мълчание и тях ще порази. ...
905
1
***
Едно оздравяло легло
вече припка към твоите двери.
Ще разтвориш ли храма до сто,
или пак ще броиш златни сфери? ...
Едно оздравяло легло
вече припка към твоите двери.
Ще разтвориш ли храма до сто,
или пак ще броиш златни сфери? ...
857
2
839
2
***
Тя беше като късче от мъгла,
премрежваше унилите си стъпки...
Разкъсваше крайпътните стъкла...
Просторът закъсняваше от кръпки. ...
Тя беше като късче от мъгла,
премрежваше унилите си стъпки...
Разкъсваше крайпътните стъкла...
Просторът закъсняваше от кръпки. ...
947
4
***
"...безидейна суета...."
Събудих се от писъка на ням.
Съблякох се от дългите си рокли.
Мигът ми се оказа тежък грам… ...
"...безидейна суета...."
Събудих се от писъка на ням.
Съблякох се от дългите си рокли.
Мигът ми се оказа тежък грам… ...
1274
7
***
"Погребалният костюм няма джобове."
Вирееме, сакати, до без болка...
Тъчеме ореоли от змии.
Отецът благ ни тегли със двуколка ...
"Погребалният костюм няма джобове."
Вирееме, сакати, до без болка...
Тъчеме ореоли от змии.
Отецът благ ни тегли със двуколка ...
1224
6
***
Загорча луната на нощта ми,
прехапах длани...
да заспя,
отчупиха се болките събрани ...
Загорча луната на нощта ми,
прехапах длани...
да заспя,
отчупиха се болките събрани ...
1090
10
***
"Кажи, ще легна до тебе
в рохкавата пръст.
Кажи, ще тръгна със тебе,
за да вдигнем твоя кръст." ...
"Кажи, ще легна до тебе
в рохкавата пръст.
Кажи, ще тръгна със тебе,
за да вдигнем твоя кръст." ...
957
3
***
Пресипнала в усмивките на Рая,
забравих за прегърбения град,
във който не успях да помечтая,
задъхана от гнилата му смрад. ...
Пресипнала в усмивките на Рая,
забравих за прегърбения град,
във който не успях да помечтая,
задъхана от гнилата му смрад. ...
1115
12
***
Сега да ме опишеш, че ме няма,
из минало ще плисна като мрак.
По снимките не толкова голяма,
аз маските ще ти гадая пак. ...
Сега да ме опишеш, че ме няма,
из минало ще плисна като мрак.
По снимките не толкова голяма,
аз маските ще ти гадая пак. ...
919
8
***
Луната се разби в съня ми.
Начупи се на късчета кошмар.
Опари ме до бяло по врата ми...
Възглавките избугнаха в пожар. ...
Луната се разби в съня ми.
Начупи се на късчета кошмар.
Опари ме до бяло по врата ми...
Възглавките избугнаха в пожар. ...
1276
14
***
И сянката, която ме прегръща,
понякога е виждала дъга...
В тъмата си сълзата си преглъщам,
закотвена във вечна самота... ...
И сянката, която ме прегръща,
понякога е виждала дъга...
В тъмата си сълзата си преглъщам,
закотвена във вечна самота... ...
1197
8
***
Светът е скован от кафези.
С две голи от нокти нозе
ще дращя до кръв...
и до белези... ...
Светът е скован от кафези.
С две голи от нокти нозе
ще дращя до кръв...
и до белези... ...
990
12
***
Не ме прегръщай...
аз съм уморена!
Не ме щади...
от истини боля! ...
Не ме прегръщай...
аз съм уморена!
Не ме щади...
от истини боля! ...
997
7
***
" Ангели летят във траур бял,
снегът вали
над този глупав свят заспал..."
По улиците ...
" Ангели летят във траур бял,
снегът вали
над този глупав свят заспал..."
По улиците ...
1003
2
***
"Морето само живите обича,
а мъртвите изхвърля на брега..."
Сълзите ти, Море, безсолни са.
Безцветна е тъгата ти... и ти... ...
"Морето само живите обича,
а мъртвите изхвърля на брега..."
Сълзите ти, Море, безсолни са.
Безцветна е тъгата ти... и ти... ...
983
7
***
Гореща ми е тази тишина.
Залостих си прозореца... да дишам.
Стопи се от жаравата сълза.
Безпътно по паважа я закичих. ...
Гореща ми е тази тишина.
Залостих си прозореца... да дишам.
Стопи се от жаравата сълза.
Безпътно по паважа я закичих. ...
1000
4
***
"Цъфнали люлякови пепелянки
плачат тогава.
Единственото решение - ЖИВОТ."
От вятъра тъгата ú преля. ...
"Цъфнали люлякови пепелянки
плачат тогава.
Единственото решение - ЖИВОТ."
От вятъра тъгата ú преля. ...
1244
11
Лицето ми се стъмни, посивя...
по-детско бе от лятното хвърчило...
Отляво във гърдите заваля...
Удави се. И сякаш не е бùло...
Препускахме през времето без път... ...
по-детско бе от лятното хвърчило...
Отляво във гърдите заваля...
Удави се. И сякаш не е бùло...
Препускахме през времето без път... ...
1171
10
***
Ти не искаш във мен да си пламъка.
Аз не искам без теб да горя!
И макар да сме Огъня двамата...
някак все ни застига студа... ...
Ти не искаш във мен да си пламъка.
Аз не искам без теб да горя!
И макар да сме Огъня двамата...
някак все ни застига студа... ...
1206
16
***
Ако се спускат
по баира...
насред пътя...
угасналите вихри на съня... ...
Ако се спускат
по баира...
насред пътя...
угасналите вихри на съня... ...
1300
17
***
Почакай! Кой си? Не разбрах!
Кажи ми как да те позная.
Очите ти под маски спят.
Зад тях не искам да гадая! ...
Почакай! Кой си? Не разбрах!
Кажи ми как да те позная.
Очите ти под маски спят.
Зад тях не искам да гадая! ...
1302
19
1186
11
970
5
***
Ако си тръгнем, кой ще ни намери?
Помислихте ли... спряхте ли за миг?
Познахте ли почивката в неделя?
Дочухте ли се в търсещия вик? ...
Ако си тръгнем, кой ще ни намери?
Помислихте ли... спряхте ли за миг?
Познахте ли почивката в неделя?
Дочухте ли се в търсещия вик? ...
971
6
926
6
***
Разкъсани, кървави струни
в гърдите ни бавно валят...
И няма ни... Господи, спри ни...
да спъваме себе си в плът! ...
Разкъсани, кървави струни
в гърдите ни бавно валят...
И няма ни... Господи, спри ни...
да спъваме себе си в плът! ...
1154
11
***
През мрака бягат самодиви,
със сплетени от вятъра коси...
Очите им... угаснали до сиви...
във тях отдавна не вали. ...
През мрака бягат самодиви,
със сплетени от вятъра коси...
Очите им... угаснали до сиви...
във тях отдавна не вали. ...
1207
13
***
Събудих се...
И вече обгорени,
телата ни се люшкаха...
в безброй. ...
Събудих се...
И вече обгорени,
телата ни се люшкаха...
в безброй. ...
1213
11
***
Живях те в цялото си време...
когато бе без мен и аз без теб...
Съпътствах те и бях без стреме...
без знак за миг... за час... за век... ...
Живях те в цялото си време...
когато бе без мен и аз без теб...
Съпътствах те и бях без стреме...
без знак за миг... за час... за век... ...
1184
20
И стълбите понякога умират,
когато си обречен на престой.
И верите по ъглите се спират,
разкъсани от кървавия бой.
На мрачностите в тъмните усои, ...
когато си обречен на престой.
И верите по ъглите се спират,
разкъсани от кървавия бой.
На мрачностите в тъмните усои, ...
1072
18
***
Превзе ме като клада на магьосник...
Опита ме с враждебност... да не спя..
И вярваше във устрема си злостен...
Във черното на идната вълна... ...
Превзе ме като клада на магьосник...
Опита ме с враждебност... да не спя..
И вярваше във устрема си злостен...
Във черното на идната вълна... ...
965
6
***
Изгубени сме в тъжни самоти.
Приспали сме горещите си сили.
Не помниме когато сме били
родени да летиме прещастливи. ...
Изгубени сме в тъжни самоти.
Приспали сме горещите си сили.
Не помниме когато сме били
родени да летиме прещастливи. ...
1054
6
***
Привидно листопадам
в устоите на мрака...
и черно се облягам
все там, където чака ...
Привидно листопадам
в устоите на мрака...
и черно се облягам
все там, където чака ...
938
9
***
На Вечността, отнесена с прибоя...
напомняш аромат на пролетта...
на Земните недра, когато моя...
и твоя бе... ...
На Вечността, отнесена с прибоя...
напомняш аромат на пролетта...
на Земните недра, когато моя...
и твоя бе... ...
1007
13
***
Измамен е ликът... препуска...
във вялото си ложе онемя...
И странно е... дори не пуска,
когато от лицето прокървя... ...
Измамен е ликът... препуска...
във вялото си ложе онемя...
И странно е... дори не пуска,
когато от лицето прокървя... ...
1082
6
***
Споменът, препускал, в себе си ме върна,
за да ти кажа как съм те била,
за да ме имаш както си ме искал,
за да ме помниш, както ме боля! ...
Споменът, препускал, в себе си ме върна,
за да ти кажа как съм те била,
за да ме имаш както си ме искал,
за да ме помниш, както ме боля! ...
1020
8
1240
14
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
