19 dic 2007, 6:10

Без тъга

  Poesía » Otra
1.1K 0 1
Бяла пелена покрила е града.
Със снежното крило заличила е греха.
Няма я тъгата - весел е светът,
всичко е простено и е заличено.
Снежните звезди падат по земята
и цялата Вселена покрита е със злато.
Радостта се носи в Коледния дух,
няма я тъгата - лъч е любовта.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Самотна Душа Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Миличка, толков хубаво пишеш...
    Каквото и да кажа няма да е достатъчно да изразя възхищението си от твоя стих...красиво...
    Поздрав!!!

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...