29 dic 2007, 8:32

Без тъжен час

1.1K 0 5
… И ритъмът на вятъра песен пое.
Изплакна нозете си в очите ми.
И понесе я през тъмното небе.
С огряващите погледи на предците ни.

… И шепотът на листата мелодия запява.
Нашепва минало във благите слова.
С устните си скришом отдава наслада,
целуна бързо и скри се в мъгла.

Ехото плахо блести в тишината,
прошепва страдание, но също любов
и отнася дълбоко във кървава рана,
малко по малко, по капка живот.

… И птички вълшебни излизат…
Вълните се смеят на тази „измама”
и бързат с пяна те да покрият
косите разхвърляни, пълни със слама.

Прашеца вълшебен разляхме в гората.
Дървета, мъхове, треви се разсмяха.
Ручейче светло разби тишината.
Постла ни завивка мъглата.

Небето разтвори се нас да ни види.
Звездите на бъдеще кръжаха над нас.
Протегни ръце, да ги хванем игриви,
да отлетим надалеч, без тъжен час.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Рефицул Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...