29 dic 2007, 8:32

Без тъжен час

1.1K 0 5
… И ритъмът на вятъра песен пое.
Изплакна нозете си в очите ми.
И понесе я през тъмното небе.
С огряващите погледи на предците ни.

… И шепотът на листата мелодия запява.
Нашепва минало във благите слова.
С устните си скришом отдава наслада,
целуна бързо и скри се в мъгла.

Ехото плахо блести в тишината,
прошепва страдание, но също любов
и отнася дълбоко във кървава рана,
малко по малко, по капка живот.

… И птички вълшебни излизат…
Вълните се смеят на тази „измама”
и бързат с пяна те да покрият
косите разхвърляни, пълни със слама.

Прашеца вълшебен разляхме в гората.
Дървета, мъхове, треви се разсмяха.
Ручейче светло разби тишината.
Постла ни завивка мъглата.

Небето разтвори се нас да ни види.
Звездите на бъдеще кръжаха над нас.
Протегни ръце, да ги хванем игриви,
да отлетим надалеч, без тъжен час.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Рефицул Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...