Jolly_Roger (Рефицул)
58 392
Dec 29, 2007, 8:32 AM

Без тъжен час 

  Poetry » Love
774 0 5
… И ритъмът на вятъра песен пое.
Изплакна нозете си в очите ми.
И понесе я през тъмното небе.
С огряващите погледи на предците ни.

… И шепотът на листата мелодия запява.
Нашепва минало във благите слова.
С устните си скришом отдава наслада,
целуна бързо и скри се в мъгла.

Ехото плахо блести в тишината,
прошепва страдание, но също любов
и отнася дълбоко във кървава рана,
малко по малко, по капка живот.

… И птички вълшебни излизат…
Вълните се смеят на тази „измама”
и бързат с пяна те да покрият
косите разхвърляни, пълни със слама.

Прашеца вълшебен разляхме в гората.
Дървета, мъхове, треви се разсмяха.
Ручейче светло разби тишината.
Постла ни завивка мъглата.

Небето разтвори се нас да ни види.
Звездите на бъдеще кръжаха над нас.
Протегни ръце, да ги хванем игриви,
да отлетим надалеч, без тъжен час.

© Рефицул All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??