Безмълвен чака плитката нощ,
ще се потопи ли в дълбоки чудеса?
Неизвестно пеят щурците,
за отминали времена.
Запомнил само усмивка,
забравил за звездите.
Събуди ли се слънцето,
загубва той нощта,
в опит за спасение,
намира самота.
Да гледа той луната
му беше обичта
и да храни той очите
му беше слабостта.
© Dave Todos los derechos reservados