17 mar 2018, 22:06

Без заглавие 

  Poesía » De amor, Verso libre, Otra
385 0 0

Безмълвен чака плитката нощ,

ще се потопи ли в дълбоки чудеса?

Неизвестно пеят щурците,

за отминали времена.

Запомнил само усмивка,

забравил за звездите.

Събуди ли се слънцето,

загубва той нощта,

в опит за спасение,

намира самота.

Да гледа той луната

му беше обичта

и да храни той очите

му беше слабостта.

© Dave Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??