21 sept 2006, 0:33

без заглавие 

  Poesía
710 0 4
Ела с мен да ти покажа,
що значи сам да си седиш на плажа,
зведите сам да гледаш там,
где святкат на небесния мегдан.
Хоро играят, а начело знай,
лукавата Луна е май.
Лилаво-жълт спеткакъл правят,
комедия ни разиграват.
Редят се в странни форми - най-различни,
и комични, и трагични.
Големи мечки и кентаври,
и богове с лаври.
Дивят се земните чада
от най-най-древни времена.
Чертаят карти, вярват в чудеса.
А тези тупкащи небесни сърчица,
остават си звезди обикновени и една Луна.

© Мила Александрова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??