Sep 21, 2006, 12:33 AM

без заглавие

  Poetry
880 0 4
Ела с мен да ти покажа,
що значи сам да си седиш на плажа,
зведите сам да гледаш там,
где святкат на небесния мегдан.
Хоро играят, а начело знай,
лукавата Луна е май.
Лилаво-жълт спеткакъл правят,
комедия ни разиграват.
Редят се в странни форми - най-различни,
и комични, и трагични.
Големи мечки и кентаври,
и богове с лаври.
Дивят се земните чада
от най-най-древни времена.
Чертаят карти, вярват в чудеса.
А тези тупкащи небесни сърчица,
остават си звезди обикновени и една Луна.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мила Александрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...