23 abr 2008, 23:23

Без заглавие

  Poesía
760 0 1

Какво си ме зяпнала, тъга,

защо все в мене гледаш с упрек?

Убийство ли искаш да извърша

зад този ъгъл, на който стоиш?...

Безшумно дихание...

Втренчила си се безсрамно в очите ми.

 Да потъмнеят ли искаш

от вината ти,

че от мен не можеш

и да искаш да се отделиш!?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Миленита Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Тя тъгата...идва без да пита...
    и като и хареса ...не си отива...
    ...лека...ефирна влиза в дома ми тъгата...
    с обич, Милена. Много хубав стих!

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...