Apr 23, 2008, 11:23 PM

Без заглавие

  Poetry
758 0 1

Какво си ме зяпнала, тъга,

защо все в мене гледаш с упрек?

Убийство ли искаш да извърша

зад този ъгъл, на който стоиш?...

Безшумно дихание...

Втренчила си се безсрамно в очите ми.

 Да потъмнеят ли искаш

от вината ти,

че от мен не можеш

и да искаш да се отделиш!?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Миленита All rights reserved.

Comments

Comments

  • Тя тъгата...идва без да пита...
    и като и хареса ...не си отива...
    ...лека...ефирна влиза в дома ми тъгата...
    с обич, Милена. Много хубав стих!

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...