23 апр. 2008 г., 23:23

Без заглавие

759 0 1

Какво си ме зяпнала, тъга,

защо все в мене гледаш с упрек?

Убийство ли искаш да извърша

зад този ъгъл, на който стоиш?...

Безшумно дихание...

Втренчила си се безсрамно в очите ми.

 Да потъмнеят ли искаш

от вината ти,

че от мен не можеш

и да искаш да се отделиш!?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Миленита Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Тя тъгата...идва без да пита...
    и като и хареса ...не си отива...
    ...лека...ефирна влиза в дома ми тъгата...
    с обич, Милена. Много хубав стих!

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...