8 ene 2008, 9:14

Без заглавие.

  Poesía » Otra
835 0 2

Опитах всичко, за да не те оставя,

направих невъзможното, за да бъда до теб.

А сега в страдание се мъча да забравя,

да залича следата в сърцето оставена от теб.

 

Боли ме, но бях до тук.

Прости ми, че не издържах,

но ти се превърна в някой друг.

Обидата да простя не можах.

 

Такова нещо дори и от сестра

не бих могла да изтърпя или да преборя

вътре в себе си гордостта.

Прости, че не успях сърцето си да отворя,

 

че не можах и този път да преглътна,

да приема обидите и за пореден път да притръпна,

просто имах нужда от теб да се отдръпна,

... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ...

 

 

 

Просто искам да си кажа, че това е нещо ей така, набързо и от сърце, не бъдете прекалено критични. Ей сега ми хрумна и е без редакции или прочити...

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Александра Чикова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...