8 ene 2008, 9:14

Без заглавие.

  Poesía » Otra
840 0 2

Опитах всичко, за да не те оставя,

направих невъзможното, за да бъда до теб.

А сега в страдание се мъча да забравя,

да залича следата в сърцето оставена от теб.

 

Боли ме, но бях до тук.

Прости ми, че не издържах,

но ти се превърна в някой друг.

Обидата да простя не можах.

 

Такова нещо дори и от сестра

не бих могла да изтърпя или да преборя

вътре в себе си гордостта.

Прости, че не успях сърцето си да отворя,

 

че не можах и този път да преглътна,

да приема обидите и за пореден път да притръпна,

просто имах нужда от теб да се отдръпна,

... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ...

 

 

 

Просто искам да си кажа, че това е нещо ей така, набързо и от сърце, не бъдете прекалено критични. Ей сега ми хрумна и е без редакции или прочити...

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Александра Чикова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....