8.01.2008 г., 9:14

Без заглавие.

833 0 2

Опитах всичко, за да не те оставя,

направих невъзможното, за да бъда до теб.

А сега в страдание се мъча да забравя,

да залича следата в сърцето оставена от теб.

 

Боли ме, но бях до тук.

Прости ми, че не издържах,

но ти се превърна в някой друг.

Обидата да простя не можах.

 

Такова нещо дори и от сестра

не бих могла да изтърпя или да преборя

вътре в себе си гордостта.

Прости, че не успях сърцето си да отворя,

 

че не можах и този път да преглътна,

да приема обидите и за пореден път да притръпна,

просто имах нужда от теб да се отдръпна,

... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ...

 

 

 

Просто искам да си кажа, че това е нещо ей така, набързо и от сърце, не бъдете прекалено критични. Ей сега ми хрумна и е без редакции или прочити...

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Александра Чикова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....