Jan 8, 2008, 9:14 AM

Без заглавие.

  Poetry » Other
834 0 2

Опитах всичко, за да не те оставя,

направих невъзможното, за да бъда до теб.

А сега в страдание се мъча да забравя,

да залича следата в сърцето оставена от теб.

 

Боли ме, но бях до тук.

Прости ми, че не издържах,

но ти се превърна в някой друг.

Обидата да простя не можах.

 

Такова нещо дори и от сестра

не бих могла да изтърпя или да преборя

вътре в себе си гордостта.

Прости, че не успях сърцето си да отворя,

 

че не можах и този път да преглътна,

да приема обидите и за пореден път да притръпна,

просто имах нужда от теб да се отдръпна,

... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ...

 

 

 

Просто искам да си кажа, че това е нещо ей така, набързо и от сърце, не бъдете прекалено критични. Ей сега ми хрумна и е без редакции или прочити...

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Александра Чикова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...