Jan 8, 2008, 9:14 AM

Без заглавие.

  Poetry » Other
838 0 2

Опитах всичко, за да не те оставя,

направих невъзможното, за да бъда до теб.

А сега в страдание се мъча да забравя,

да залича следата в сърцето оставена от теб.

 

Боли ме, но бях до тук.

Прости ми, че не издържах,

но ти се превърна в някой друг.

Обидата да простя не можах.

 

Такова нещо дори и от сестра

не бих могла да изтърпя или да преборя

вътре в себе си гордостта.

Прости, че не успях сърцето си да отворя,

 

че не можах и този път да преглътна,

да приема обидите и за пореден път да притръпна,

просто имах нужда от теб да се отдръпна,

... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ...

 

 

 

Просто искам да си кажа, че това е нещо ей така, набързо и от сърце, не бъдете прекалено критични. Ей сега ми хрумна и е без редакции или прочити...

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Александра Чикова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...