17 sept 2014, 11:49

Без заглавие

  Poesía » Civil
979 1 1

Къде е смисълът в това да бъдеш сам?

"В парите?"- изкарани да чуждата земя!

 

Къде е смисълът във твойто раждане? -

"проплаквайки без свой баща."

 

Къде е смисълът на сладкия ни дом,

останал в пустото легло?

Там няма никой,

не ти желаят: "Лека нощ!"

 

Нима не виждате... опустошеният ни свят?

Самотници, заспиващи пред своя телефон.

 

Разделят ни пространства

в затихващите светлини.

Далече сме във километри,

посредствени са нашите души.

 

Изгубихме уюта, заспиваме в самотен дом,

а мислим, че купуваме звездите...

с емигрантския си стон.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ива Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...