Sep 17, 2014, 11:49 AM

Без заглавие

  Poetry » Civic
978 1 1

Къде е смисълът в това да бъдеш сам?

"В парите?"- изкарани да чуждата земя!

 

Къде е смисълът във твойто раждане? -

"проплаквайки без свой баща."

 

Къде е смисълът на сладкия ни дом,

останал в пустото легло?

Там няма никой,

не ти желаят: "Лека нощ!"

 

Нима не виждате... опустошеният ни свят?

Самотници, заспиващи пред своя телефон.

 

Разделят ни пространства

в затихващите светлини.

Далече сме във километри,

посредствени са нашите души.

 

Изгубихме уюта, заспиваме в самотен дом,

а мислим, че купуваме звездите...

с емигрантския си стон.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ива All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...