nyctophilia (Георги)
32 189
1 may 2015, 9:24

Без звук 

  Poesía » Otra
520 0 6

Покри денят със слънчева измама
лилавите останки на нощта.
Стои навън от светлина огряна
тъгата ми, зовяща есента.

И аз съм с нея, странно безучастен
към всичко тук, примамливо красиво.
Студът във мен  е толкова властен,
че слънцето страхливо се е скрило.

Тъй са ненужни дневните мечти,
дори и мойта сянка не е тук.
Неиздържал на слънчеви лъчи
ще си отида, без следа, без звук.

 

юли 1999г.

 

The National-Sorrow

https://www.youtube.com/watch?v=w8-egj0y8Qs

© Георги Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Ок, съгласявам се дипломатично
    Мисана има особено око...
  • Благодаря, Белла! Радвам се, че ти харесва!
    Приемам демократично всякакви интерпретации.
    "Студът в мен е толкова властен."
    Аз избирам този окончателен вариант.
    Поздрави!
  • Да, така е...Благодаря за положителното мнение, Вики!
  • Има такива моменти. Чудесно пресъздадено настроение!
  • Благодаря, приятно ми е, че хареса, Младене!
    Честит празник и на теб!
    Внимавам за ритъма, но понякога ми се изплъзва...
  • Много е хубаво, Георги! Финно и елегантно поднесена тъга.
    Поздравление за изяществото!
    Честит празник и весело настроение.

    "П.П. Имам усещането, че ако "властен", в края на третия ред на втория куплет, се замени с "всевластен", ще се съхрани ритъма на стиха. Но може и да се лъжа.
    Предлагам го единствено като тема за размисъл.
Propuestas
: ??:??