May 1, 2015, 9:24 AM
Без звук
Покри денят със слънчева измама
лилавите останки на нощта.
Стои навън от светлина огряна
тъгата ми, зовяща есента.
И аз съм с нея, странно безучастен
към всичко тук, примамливо красиво.
Студът във мен е толкова властен,
че слънцето страхливо се е скрило.
Тъй са ненужни дневните мечти,
дори и мойта сянка не е тук.
Неиздържал на слънчеви лъчи
ще си отида, без следа, без звук.
юли 1999г.
The National-Sorrow
https://www.youtube.com/watch?v=w8-egj0y8Qs
© Георги All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Благодаря, Белла! Радвам се, че ти харесва!
Приемам демократично всякакви интерпретации.
"Студът в мен е толкова властен."
Аз избирам този окончателен вариант.
Поздрави! -
Да, така е...Благодаря за положителното мнение, Вики!
-
Има такива моменти. Чудесно пресъздадено настроение!
-
Благодаря, приятно ми е, че хареса, Младене!
Честит празник и на теб!
Внимавам за ритъма, но понякога ми се изплъзва... -
Много е хубаво, Георги! Финно и елегантно поднесена тъга.
Поздравление за изяществото!
Честит празник и весело настроение.
"П.П. Имам усещането, че ако "властен", в края на третия ред на втория куплет, се замени с "всевластен", ще се съхрани ритъма на стиха. Но може и да се лъжа.
Предлагам го единствено като тема за размисъл.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Мисана има особено око...