Покри денят със слънчева измама
лилавите останки на нощта.
Стои навън от светлина огряна
тъгата ми, зовяща есента.
И аз съм с нея, странно безучастен
към всичко тук, примамливо красиво.
Студът във мен е толкова властен,
че слънцето страхливо се е скрило.
Тъй са ненужни дневните мечти,
дори и мойта сянка не е тук.
Неиздържал на слънчеви лъчи
ще си отида, без следа, без звук. ...