Покри денят със слънчева измама
лилавите останки на нощта.
Стои навън от светлина огряна
тъгата ми, зовяща есента.
И аз съм с нея, странно безучастен
към всичко тук, примамливо красиво.
Студът във мен е толкова властен,
че слънцето страхливо се е скрило.
Тъй са ненужни дневните мечти,
дори и мойта сянка не е тук.
Неиздържал на слънчеви лъчи
ще си отида, без следа, без звук.
юли 1999г.
The National-Sorrow
https://www.youtube.com/watch?v=w8-egj0y8Qs
© Георги All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
