Безбрежие
БЕЗБРЕЖИЕ
Кораби от щастие прелитат
над обезумелите вълни...
Бурята платната им пречиства
от недостижимите мечти.
Непростен, безгласен и далечен
е брегът, останал без звезди...
Пее вятърът греховна песен,
дъжд по реи скърцащи плющи.
Гонят корабите хоризонта,
мамещ ги със непокорна власт...
Няма връщане назад, ни болка –
всичко е безумие от страст.
Мълнии разстрелват тъмнината,
стенат от безбрежие платната.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Симеон Ангелов Todos los derechos reservados
