27.06.2017 г., 19:50  

Безбрежие

693 0 1

БЕЗБРЕЖИЕ

 

Кораби от щастие прелитат

над обезумелите вълни...

Бурята платната им пречиства

от недостижимите мечти.

 

Непростен, безгласен и далечен

е брегът, останал без звезди...

Пее вятърът греховна песен,

дъжд по реи скърцащи плющи.

 

Гонят корабите хоризонта,

мамещ ги със непокорна власт...

Няма връщане назад, ни болка –

всичко е безумие от страст.

 

Мълнии разстрелват тъмнината,

стенат от безбрежие платната.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Симеон Ангелов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...