13 may 2016, 16:22

Безчадърно

  Poesía
496 0 3

 

 

 

Небето тъче

сребърни нишки,

в душата - кече

от тежки въздишки ...

 

Килимче от локви

в моите нозе,

джапам безочлив,

самотата гризе ...

 

Нека вали, 

нека ме мокри!

Не са сълзи,

а дъждици бездомни ...

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Василев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • И още 50 от мен, Валяк! Самотата е избор, а в "дъждиците" направо се влюбих - красива и нежна дума. Поздрав и ти връщам пак виртуалната прегръдка!
  • В дъжда е добре 50 грама уиски,
    бъди мъж, или не ти стиска.
    Поздрави и наздраве в петък вечер
  • Поздравления!

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...