Безчадърно
Небето тъче
сребърни нишки,
в душата - кече
от тежки въздишки ...
Килимче от локви
в моите нозе,
джапам безочлив,
самотата гризе ...
Нека вали,
нека ме мокри!
Не са сълзи,
а дъждици бездомни ...
© Валентин Василев All rights reserved.
Небето тъче
сребърни нишки,
в душата - кече
от тежки въздишки ...
Килимче от локви
в моите нозе,
джапам безочлив,
самотата гризе ...
Нека вали,
нека ме мокри!
Не са сълзи,
а дъждици бездомни ...
© Валентин Василев All rights reserved.

Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...