На Яна.
защото за нас зимата е вечна.
Вземи, вземи това, което имам
и с нищо, нищичко не ме оставяй.
И нека във сърцето бъде зима.
Не ми дарявай огън, а забрава.
Не искам чувства, само тишина,
защото трудно е със чувства да се бориш.
Защото всичко се превръща във война
и постоянно бягаш, криеш се и спориш.
И търсиш себе си във другия. Но после,
разбрал, че търсиш нещо невъзможно,
във теб се трупат хиляди въпроси
и вече просто чувстваш, че не можеш.
Вземи, вземи това, което имам.
Омръзна ми да бягам и да споря.
И нека във сърцето бъде зима.
Не мога вече с чувства да се боря.
17 юли '09
00:07
© Люляк Todos los derechos reservados