24 июл. 2009 г., 17:54

Безчувствено

1K 0 8

На Яна.
защото за нас зимата е вечна.

Вземи, вземи това, което имам
и с нищо, нищичко не ме оставяй.
И нека във сърцето бъде зима.
Не ми дарявай огън, а забрава.

Не искам чувства, само тишина,
защото трудно е със чувства да се бориш.
Защото всичко се превръща във война
и постоянно бягаш, криеш се и спориш.

И търсиш себе си във другия. Но после,
разбрал, че търсиш нещо невъзможно,
във теб се трупат хиляди въпроси
и вече просто чувстваш, че не можеш.

Вземи, вземи това, което имам.
Омръзна ми да бягам и да споря.
И нека във сърцето бъде зима.
Не мога вече с чувства да се боря.

17 юли '09
00:07

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Люляк Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...