6 nov 2009, 20:34

Бездомно куче

  Poesía » Otra
754 0 1

Бездомно куче драките кръстосва,
търкаля се във кална локва,
нещастно, със наведена глава,
то търси своя шанс за  обичта.

Обичта на верен приятел,
милостта на случаен наблюдател,
комачето хляб във тревата,
мокър кашон на земята.

Поема с мъка всеки камък
и те поглежда с молещи очи.
Дари го с любовта, която имаш,
и то ще ти се отблагодари.
Ще бъде то другар твой верен
и ще ти служи до смъртта.
Със обич всеки ден ще те залива,
ще чака до вратата търпеливо,
да чуе гумите на твоята кола.

Не е виновно, че е болно,
не е виновно, че смърди,
във своите гърди то носи
сърце, което е готово да дари.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гергана Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...