Бездомно куче драките кръстосва,
търкаля се във кална локва,
нещастно, със наведена глава,
то търси своя шанс за  обичта.

Обичта на верен приятел,
милостта на случаен наблюдател,
комачето хляб във тревата,
мокър кашон на земята.

Поема с мъка всеки камък
и те поглежда с молещи очи.
Дари го с любовта, която имаш,
и то ще ти се отблагодари.
Ще бъде то другар твой верен
и ще ти служи до смъртта.
Със обич всеки ден ще те залива,
ще чака до вратата търпеливо,
да чуе гумите на твоята кола.

Не е виновно, че е болно,
не е виновно, че смърди,
във своите гърди то носи
сърце, което е готово да дари.