27 nov 2022, 16:02

Безглаголна философия

  Poesía
735 4 3

Реалност коварна, реалност- терзание!

Истина лъжовна, истина- признание!

Философия боса и понякога луда,

смях без усмивка, живот във заблуда.

 

Чаша студена в топла ръка.

В кървава капка- струйка искра.

Личност велика- гроб без надслов.

Кратка милувка- дълга любов!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лидия Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Стойчо, благодаря ти, че отдели от времето си да прочетеш стихотворението ми. Доста време не бях влизала в сайта. Убедена съм, че продължаваш да твориш със замаха, който малко поети притежават.
  • Харесва ми противопоставянето на реалността в живота и илюзиите.
    И лаконичността в изказа.
    Поантата директно ни посочва:всичко е въпрос на време, всеки пропуснат миг е безвъзвратен!
    Поздравления, Лидия!

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...