15 sept 2006, 10:37

БЕЗГЛАГОЛНО...

  Poesía
1.1K 0 4

Лято, полъх, лунна светлина,

Поле и безкрайна тишина.

Звезди много ... милиарди,

Мечти-красиви,спотаени,ярки.

Аз, ти и нежната трева,

Топъл вятър и кратички слова.

Сплетени тела и търсеща ръка,

Около нас – луда красота.

Душите ни непокорни пред свети,

Нямащи представа за края на нощта.

Страх от утрешното слънце,

Сила в нас – вече нито зрънце.

Студена пот, мислите ни мътни,

Спомени за предишния живот?Смътни.

Вик след вик и падаща звезда,

Желания – погълнати от вечността....

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Пандора Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...