15 sept 2006, 10:37

БЕЗГЛАГОЛНО...

  Poesía
1.1K 0 4

Лято, полъх, лунна светлина,

Поле и безкрайна тишина.

Звезди много ... милиарди,

Мечти-красиви,спотаени,ярки.

Аз, ти и нежната трева,

Топъл вятър и кратички слова.

Сплетени тела и търсеща ръка,

Около нас – луда красота.

Душите ни непокорни пред свети,

Нямащи представа за края на нощта.

Страх от утрешното слънце,

Сила в нас – вече нито зрънце.

Студена пот, мислите ни мътни,

Спомени за предишния живот?Смътни.

Вик след вик и падаща звезда,

Желания – погълнати от вечността....

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Пандора Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...