15.09.2006 г., 10:37 ч.

БЕЗГЛАГОЛНО... 

  Поезия
732 0 4

Лято, полъх, лунна светлина,

Поле и безкрайна тишина.

Звезди много ... милиарди,

Мечти-красиви,спотаени,ярки.

Аз, ти и нежната трева,

Топъл вятър и кратички слова.

Сплетени тела и търсеща ръка,

Около нас – луда красота.

Душите ни непокорни пред свети,

Нямащи представа за края на нощта.

Страх от утрешното слънце,

Сила в нас – вече нито зрънце.

Студена пот, мислите ни мътни,

Спомени за предишния живот?Смътни.

Вик след вик и падаща звезда,

Желания – погълнати от вечността....

© Пандора Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??