БЕЗГЛАГОЛНО...
Лято, полъх, лунна светлина,
Поле и безкрайна тишина.
Звезди много ... милиарди,
Мечти-красиви,спотаени,ярки.
Аз, ти и нежната трева,
Топъл вятър и кратички слова.
Сплетени тела и търсеща ръка,
Около нас – луда красота.
Душите ни непокорни пред свети,
Нямащи представа за края на нощта.
Страх от утрешното слънце,
Сила в нас – вече нито зрънце.
Студена пот, мислите ни мътни,
Спомени за предишния живот?Смътни.
Вик след вик и падаща звезда,
Желания – погълнати от вечността....
© Пандора All rights reserved.
