11 nov 2008, 17:24

Безгласно

951 0 1
Не идвай вече. Не пали свещи.
Забрави обещанията ми и всички срещи.
Издълбай в сърцето си любов за двама,
по-силна от вятъра, любов голяма.

Недей пред нечестности да скланяш глава,
погледни ме - винаги до теб вървя.
Мечтай за рай и гради упорито,
макар да не виждаш картите открито.

Открий надежда в бял хартиен лист,
чакащ думите ти изящен и чист.
Не ме питай какво ме спасява,
огнище без жар топлина не създава.

Не идвай вече. Не пали свещи.
Забрави думите ми и устните горещи.
Ще те търся късно в ранна синева
и безгласно с топъл дъжд ще те зова.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Симона Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...