Безгласно
Не идвай вече. Не пали свещи.
Забрави обещанията ми и всички срещи.
Издълбай в сърцето си любов за двама,
по-силна от вятъра, любов голяма.
Недей пред нечестности да скланяш глава,
погледни ме - винаги до теб вървя.
Мечтай за рай и гради упорито,
макар да не виждаш картите открито.
Открий надежда в бял хартиен лист,
чакащ думите ти изящен и чист.
Не ме питай какво ме спасява,
огнище без жар топлина не създава.
Не идвай вече. Не пали свещи.
Забрави думите ми и устните горещи.
Ще те търся късно в ранна синева
и безгласно с топъл дъжд ще те зова.
Забрави обещанията ми и всички срещи.
Издълбай в сърцето си любов за двама,
по-силна от вятъра, любов голяма.
Недей пред нечестности да скланяш глава,
погледни ме - винаги до теб вървя.
Мечтай за рай и гради упорито,
макар да не виждаш картите открито.
Открий надежда в бял хартиен лист,
чакащ думите ти изящен и чист.
Не ме питай какво ме спасява,
огнище без жар топлина не създава.
Не идвай вече. Не пали свещи.
Забрави думите ми и устните горещи.
Ще те търся късно в ранна синева
и безгласно с топъл дъжд ще те зова.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Симона Всички права запазени
