11 feb 2008, 9:29

"Безгрешен"

  Poesía » Civil
3.3K 0 34

Сънувах... Че съм най-Безгрешният...

И с камъни замерях всички грешници...

И бях щастлив... Че правдата раздавам...

Преборил в съвестта си всички мелници.

И Дон Кихот заврях го в миша дупка,

със неговите идеали смешни...

Събудих се... Засипан с камъни...

И други СЕ сънували Безгрешни...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© АГОП КАСПАРЯН Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • За това е сън: за да видиш със затворени очи реални желания в нереален свят и когато се събудиш да си усетил реални чувства, можещи да превърнат нереалната нощ в реален ден.

    И други СЕ сънували Безгрешни...

    Грешника иска да е нетакъв,
    а безгрешника.. какъв?
  • Честит празник на поезията и Весела и цветна първа пролет. Благодаря ти за подсказката! Така срещнах твоя стих. Дължа ти едно обяснение... Веднъж прочетох в сайта едно стихотворение и попитах автора:"Къде му е ритъма?" Той не ми отговори. Но на мен ми остана угризение. Всъщност обяснението оставям на прекрасния ти стих! Поздрави!
  • Силно, истинско, замислящо...
    Без думи...

    Поздрав и усмивка за теб.
  • изпускаш ме,Гоцева....
    като сапунче съм!
    не внимаваш в час...
    ама ти прощавам,щото съм добричък вълчо...
    поздрави!!!!
  • Ха! Страхотно!!!
    Аз... къде ли бях...
    Ааааа, да, бях с Дон Кихот в дупката
    Е, опитах се с него да разчистя камъните върху теб, ама...
    Мнооого спящи, бе, Вълчо, мнооого!!!
    То комай всички спят и сънуууват ли, сънуват...
    Поздравления!!!
    Върха е!

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...