17 ago 2006, 14:04

безименно

  Poesía
1.1K 0 0

* * *

Ти чувал ли си я да плаче?

Виждал ли си сълзите,

пълнещи очите й?

Чувал ли си я да те проклина,

Да се кълне, че няма да я видиш вече?

Виждал ли си очите й

след поредната обида,

тялото й, треперещо от гняв,

че пак излъгана била е,

фалшиво вярвала е в твойте думи...

Чувал ли си я да пита

Защо на нея случва се това,

Защо във мрака пак сама е

Защо ги няма твоите ръце...

Чувал ли си я нощем

как бълнува твойто име

и на сън как бори се

със твоя образ и измами

Не си?!

Тогаз недей!

Не искай пак от нея прошка,

не искай да се върне пак при тебе тя

Защото знам-ще бъде наранена

Но да се изправи, няма да успее вече...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Илияна Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...