* * *
Ти чувал ли си я да плаче?
Виждал ли си сълзите,
пълнещи очите й?
Чувал ли си я да те проклина,
Да се кълне, че няма да я видиш вече?
Виждал ли си очите й
след поредната обида,
тялото й, треперещо от гняв,
че пак излъгана била е,
фалшиво вярвала е в твойте думи...
Чувал ли си я да пита
Защо на нея случва се това,
Защо във мрака пак сама е
Защо ги няма твоите ръце...
Чувал ли си я нощем
как бълнува твойто име
и на сън как бори се
със твоя образ и измами
Не си?!
Тогаз недей!
Не искай пак от нея прошка,
не искай да се върне пак при тебе тя
Защото знам-ще бъде наранена
Но да се изправи, няма да успее вече...
© Илияна Все права защищены