безименно

* * *

Ти чувал ли си я да плаче?

Виждал ли си сълзите,

пълнещи очите й?

Чувал ли си я да те проклина,

Да се кълне, че няма да я видиш вече?

Виждал ли си очите й

след поредната обида,

тялото й, треперещо от гняв,

че пак излъгана била е,

фалшиво вярвала е в твойте думи...

Чувал ли си я да пита

Защо на нея случва се това,

Защо във мрака пак сама е

Защо ги няма твоите ръце...

Чувал ли си я нощем

как бълнува твойто име

и на сън как бори се

със твоя образ и измами

Не си?!

Тогаз недей!

Не искай пак от нея прошка,

не искай да се върне пак при тебе тя

Защото знам-ще бъде наранена

Но да се изправи, няма да успее вече...