7 ene 2009, 20:58

Безименно на теб 

  Poesía
734 0 4

В глътка старо вино се давя
и отчаяно протягам ръце,
но кой ще докосна
         и кой ще избавя
щом е празно моето сърце?


Твоя преценка и мои лъжи
изпълняват спектакъл велик
и запълват стари
     любовни празнини,
като герои луди и без лик


Винаги "Аз" и "ти" се редуват
и залъгват зрителя заблуден,
и те протягат ръце,
       по себе си тъгуват,
търсейки живот подновен


Но няма спасение,нито пролука
в моят странен, тънък лед
и бездънна е,
    безкомпромисна и нечута
любовта ми всеки ден към ТЕБ!

© Няма значение Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??