В глътка старо вино се давя
и отчаяно протягам ръце,
но кой ще докосна
и кой ще избавя
щом е празно моето сърце?
Твоя преценка и мои лъжи
изпълняват спектакъл велик
и запълват стари
любовни празнини,
като герои луди и без лик
Винаги "Аз" и "ти" се редуват
и залъгват зрителя заблуден,
и те протягат ръце,
по себе си тъгуват,
търсейки живот подновен
Но няма спасение,нито пролука
в моят странен, тънък лед
и бездънна е,
безкомпромисна и нечута
любовта ми всеки ден към ТЕБ!
© Няма значение All rights reserved.