24 feb 2011, 0:06

Безкрай

1K 0 9

Обичам те!

                            В тревожната ми утрин,

открила спомен в  песните на   птиците

В гласът любим.В страстта ,която будиш

с копнежната,безплътна сраст в очите ти.

 

Обичам те !

                             Викът ми е сълза

в спиралата безкрайна на Вселената

Събирам мъдрост в жажда на река

догонваща мечти  в  поля  зелени .

 

Дари ми нежност-

                                със една усмивка.

Звездите снощи в тебе бяха влюбени.

За теб вълните синя бездна плискаха

извайвайки безкрая тих на утрото…

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Йорданка Господинова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...