24.02.2011 г., 0:06

Безкрай

1K 0 9

Обичам те!

                            В тревожната ми утрин,

открила спомен в  песните на   птиците

В гласът любим.В страстта ,която будиш

с копнежната,безплътна сраст в очите ти.

 

Обичам те !

                             Викът ми е сълза

в спиралата безкрайна на Вселената

Събирам мъдрост в жажда на река

догонваща мечти  в  поля  зелени .

 

Дари ми нежност-

                                със една усмивка.

Звездите снощи в тебе бяха влюбени.

За теб вълните синя бездна плискаха

извайвайки безкрая тих на утрото…

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йорданка Господинова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...