Безкрай
Обичам те!
В тревожната ми утрин,
открила спомен в песните на птиците
В гласът любим.В страстта ,която будиш
с копнежната,безплътна сраст в очите ти.
Обичам те !
Викът ми е сълза
в спиралата безкрайна на Вселената
Събирам мъдрост в жажда на река
догонваща мечти в поля зелени .
Дари ми нежност-
със една усмивка.
Звездите снощи в тебе бяха влюбени.
За теб вълните синя бездна плискаха
извайвайки безкрая тих на утрото…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Йорданка Господинова Всички права запазени