24.02.2011 г., 0:06

Безкрай

1K 0 9

Обичам те!

                            В тревожната ми утрин,

открила спомен в  песните на   птиците

В гласът любим.В страстта ,която будиш

с копнежната,безплътна сраст в очите ти.

 

Обичам те !

                             Викът ми е сълза

в спиралата безкрайна на Вселената

Събирам мъдрост в жажда на река

догонваща мечти  в  поля  зелени .

 

Дари ми нежност-

                                със една усмивка.

Звездите снощи в тебе бяха влюбени.

За теб вълните синя бездна плискаха

извайвайки безкрая тих на утрото…

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йорданка Господинова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...