16 dic 2008, 12:48

БезКрай

626 1 2
БезКрай

Вече късно е да си отида,
но трябва аз да го направя,
обичаме се колкото не бива,
а на любов такава как се слага края?!

Краят се слага със сълзи горещи,
с две разкъсани сърца,
които напразно вярват, че още има нещо,
което може да им спаси любовта...

Краят се слага с обръщане назад за сбогом,
да гледаш как текат за теб сълзи
и да страдаш зверски много,
че най-скъпото ти същество го боли...

Краят се слага с тежки думи като камък,
неизречени на гърлото ни спрели
и мъчително гаси огромния пламък,
когато огньовете са най-запламтели...

Краят се слага с до болка горчива целувка,
която нож забива в сърцето
и с една ангелска милувка,
запомняща чертите на лицето...

Краят се слага с прегръдка последна,
тя кратка е, защото никой не чака...
... ето и аз вече нямам време,
дойде за еднопосочното ми пътуване влака.

Тръгвам, усмихни се - не плачи,
за болката си ти не ми признавай,
не се обръщай, не целувай, не гали...
... нека за нас това да не е краят...

04.09.2008

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Радослава Михайлова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • много красиви и тъжни стихове.Всеки край е труден...
  • добра идея... доста добра!

    лично мнение: ако замениш "Краят се слага" с "Краят идва", би променило леко смисъла, който си вложила, но би наблегнало на неизбежността от самия край, който настъпва, без да го искаме съзнателно или не... и можеш да си поиграеш още малко с думите и подреждането им.
    може да стане наистина добър стих.
    поздрави!

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...