БезКрай
БезКрай
Вече късно е да си отида,
но трябва аз да го направя,
обичаме се колкото не бива,
а на любов такава как се слага края?!
Краят се слага със сълзи горещи,
с две разкъсани сърца,
които напразно вярват, че още има нещо,
което може да им спаси любовта...
Краят се слага с обръщане назад за сбогом,
да гледаш как текат за теб сълзи
и да страдаш зверски много,
че най-скъпото ти същество го боли...
Краят се слага с тежки думи като камък,
неизречени на гърлото ни спрели
и мъчително гаси огромния пламък,
когато огньовете са най-запламтели...
Краят се слага с до болка горчива целувка,
която нож забива в сърцето
и с една ангелска милувка,
запомняща чертите на лицето...
Краят се слага с прегръдка последна,
тя кратка е, защото никой не чака...
... ето и аз вече нямам време,
дойде за еднопосочното ми пътуване влака.
Тръгвам, усмихни се - не плачи,
за болката си ти не ми признавай,
не се обръщай, не целувай, не гали...
... нека за нас това да не е краят...
04.09.2008
Вече късно е да си отида,
но трябва аз да го направя,
обичаме се колкото не бива,
а на любов такава как се слага края?!
Краят се слага със сълзи горещи,
с две разкъсани сърца,
които напразно вярват, че още има нещо,
което може да им спаси любовта...
Краят се слага с обръщане назад за сбогом,
да гледаш как текат за теб сълзи
и да страдаш зверски много,
че най-скъпото ти същество го боли...
Краят се слага с тежки думи като камък,
неизречени на гърлото ни спрели
и мъчително гаси огромния пламък,
когато огньовете са най-запламтели...
Краят се слага с до болка горчива целувка,
която нож забива в сърцето
и с една ангелска милувка,
запомняща чертите на лицето...
Краят се слага с прегръдка последна,
тя кратка е, защото никой не чака...
... ето и аз вече нямам време,
дойде за еднопосочното ми пътуване влака.
Тръгвам, усмихни се - не плачи,
за болката си ти не ми признавай,
не се обръщай, не целувай, не гали...
... нека за нас това да не е краят...
04.09.2008
© Радослава Михайлова All rights reserved.
