16.12.2008 г., 12:48

БезКрай

621 1 2
БезКрай

Вече късно е да си отида,
но трябва аз да го направя,
обичаме се колкото не бива,
а на любов такава как се слага края?!

Краят се слага със сълзи горещи,
с две разкъсани сърца,
които напразно вярват, че още има нещо,
което може да им спаси любовта...

Краят се слага с обръщане назад за сбогом,
да гледаш как текат за теб сълзи
и да страдаш зверски много,
че най-скъпото ти същество го боли...

Краят се слага с тежки думи като камък,
неизречени на гърлото ни спрели
и мъчително гаси огромния пламък,
когато огньовете са най-запламтели...

Краят се слага с до болка горчива целувка,
която нож забива в сърцето
и с една ангелска милувка,
запомняща чертите на лицето...

Краят се слага с прегръдка последна,
тя кратка е, защото никой не чака...
... ето и аз вече нямам време,
дойде за еднопосочното ми пътуване влака.

Тръгвам, усмихни се - не плачи,
за болката си ти не ми признавай,
не се обръщай, не целувай, не гали...
... нека за нас това да не е краят...

04.09.2008

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Радослава Михайлова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • много красиви и тъжни стихове.Всеки край е труден...
  • добра идея... доста добра!

    лично мнение: ако замениш "Краят се слага" с "Краят идва", би променило леко смисъла, който си вложила, но би наблегнало на неизбежността от самия край, който настъпва, без да го искаме съзнателно или не... и можеш да си поиграеш още малко с думите и подреждането им.
    може да стане наистина добър стих.
    поздрави!

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...