5 dic 2022, 1:15

Безкрайна бездна

  Poesía » Otra
620 2 0

И тъмна нощ сърцето ми обгърна 

И бурен вятър в него зашумя 

И тиха мощ душата преобърна 

И падна камък в пропастта 

 

Политам към безкрайна бездна 

Да търся онзи извор на нощта 

И в миг от мене ярка светлина проблесна 

Разперих аз огромни жар крила

 

Понесох се навътре към безкрая 

Изпълни смисъл моята душа

Живот ли е това, не зная 

Но по - жива никога не съм била...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Свещен Огън Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...