20 may 2007, 15:42

Безкрайна синева

  Poesía
884 0 3
Една безкрайна синева и едно стръкче любов,
в твърдата почва изкопан ров.
Готов е моят гроб,
време е да убия този роб.
Робът дълбоко в мен,
още от когато съм роден.
Зелени, черни, сини цветове,
той трябва да умре.
Държа плахо в моята ръка пистолет,
в таз нощ, студена като лед.

И ето, че гръм пронизва тази нощ,
бавно напуска ме моята мощ.
Всичко става тъй красиво,
небето вече не е сиво,
Политам аз в небесата,
постепенно отдалечавам се от земята,
Чувствам лека умора,
с Господ тихичко говоря.
Плахо приветствам вечният живот
и потапям се в моят гроб.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Незнаен Войн Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Спри!!!
    С надежда се взри
    във ясното синьо небе
    Повярвай във себе си,
    в свойте мечти
    И те ще се сбъднат за теб.
    "Повярвай в живота",днес го публикувах,моля те прочети го.
  • Еее, стига де!
    Дай нещо весело!
  • Интересно.

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...