Безкрайна синева
Една безкрайна синева и едно стръкче любов,
в твърдата почва изкопан ров.
Готов е моят гроб,
време е да убия този роб.
Робът дълбоко в мен,
още от когато съм роден.
Зелени, черни, сини цветове,
той трябва да умре.
Държа плахо в моята ръка пистолет,
в таз нощ, студена като лед.
И ето, че гръм пронизва тази нощ,
бавно напуска ме моята мощ.
Всичко става тъй красиво,
небето вече не е сиво,
Политам аз в небесата,
постепенно отдалечавам се от земята,
Чувствам лека умора,
с Господ тихичко говоря.
Плахо приветствам вечният живот
и потапям се в моят гроб.
в твърдата почва изкопан ров.
Готов е моят гроб,
време е да убия този роб.
Робът дълбоко в мен,
още от когато съм роден.
Зелени, черни, сини цветове,
той трябва да умре.
Държа плахо в моята ръка пистолет,
в таз нощ, студена като лед.
И ето, че гръм пронизва тази нощ,
бавно напуска ме моята мощ.
Всичко става тъй красиво,
небето вече не е сиво,
Политам аз в небесата,
постепенно отдалечавам се от земята,
Чувствам лека умора,
с Господ тихичко говоря.
Плахо приветствам вечният живот
и потапям се в моят гроб.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Незнаен Войн Всички права запазени
