14 jun 2015, 12:24

Безкрайна сивота

  Poesía » Otra
773 0 0

Опитах се да бъда себе си,

опитах се дори да подражавам,

опитах всичко...

и изгубих себе си,

и потънах в сивото, и полудявам.

 

Душата си разкривах,

дори пред непознати

и търсех нещо,

но нищо не откривах,

а само думи до болка познати.

 

Очаквах знак,

или небето да ми  "проговори",

а може би очаквах чудо,

или вълшебство

с приказни герои.

 

Объркано съзнание

и мисли в мъгла,

и  потъвам пак

обгърната в мълчание,

в една безкрайна, тиха сивота.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...