Безкрайна сивота

Опитах се да бъда себе си,

опитах се дори да подражавам,

опитах всичко...

и изгубих себе си,

и потънах в сивото, и полудявам.

Душата си разкривах,

дори пред непознати

и търсех нещо,

но нищо не откривах,

а само думи до болка познати.

Очаквах знак,

или небето да ми  "проговори",

а може би очаквах чудо,

или вълшебство

с приказни герои.

Объркано съзнание

и мисли в мъгла,

и  потъвам пак

обгърната в мълчание,

в една безкрайна, тиха сивота.